Понякога

Уморих се, скъпа приятелко, да бъда опора, уморих се от мен да ухае на сила. Като светлина, но сама сред всичките хора, с уверена крачка да следвам мечти. Под стара върба сега ще се свия. Клоните голи й галят земята. И тя под своите сенки стаила цветя,закъснели от минало лято. До мен отново минава позната: усмивка - добра вест и скрита тъга. Всеки обича когато се смее Зората, ала тя също може да плаче, но само сама. Рисунки звезди по водна повърхност и дъх от кристали- красив, но студен. В косите тиара от вятър-увереност, ти виждаш, но пазя страха съкровен. В локвата кална погледа спрях. Уморена, приятелко, битки - нови и стари. Лукса на слабост отново презрях- крак не подвивам пред подлите твари. Напред да вървя, но назад да поглеждам, с чиста надежда, ала гърба да си пазя. Соколица млада и волна - изглеждам, но стара вълчица в кал доколЕне да газя. Уморих се, скъпа приятелко, днес съм така. От утре, обаче, отново ще стана. Задължена съм, трябва, да вдигна глава. И пак ще съм сила, не просто закана.