Споделeни нощи

Лед в камината

-Кафе- горчиво и горещо си налях навън замръзна лятото което изживях спомените- сякаш сухи съчки в камината догарят като пръчки..

-И този дим със аромат на смях и рамене разголени и нежни обвива чувствата ми. Шепа звезден прах се смесва вън със преспи хладни, снежни.

-Очите твой като звезди- кристали замръзнали в небето са- опали, но нека като огнена лавина разтопят ме и ме изгорят в таз камина.

-Ще изгориш, но не в камина почерняла, а в пламъка на жарката си страст, която топли като одеяло и буди дивото дълбоко вътре в нас.

-И пламък, ласка нежна като дим със сребърна монета там ще разтопим един овал по заскрежения прозорец за това е писъл нявга стихотворец. ---------------------------------------- SkyBlueIrina & I gor har

Полъх в нощта

-Тих шепот мина през вечерната гора. Луната спусна було пред очите си. Реката сякаш спря и замълча. И някак стана чисто, много чисто... -А горе там високо над комините протегна се една вечерница- звезда. Букетче от усмивки на жасмините на сърцата ги раздаде шепнейки "ела, ела". -И спуснаха се пеперудени криле- две нощни феи над Земята слязоха. Със нежните си, галещи ръце на всички хора сънища раздадоха. -Завивка лека пъстрокрила от мъгла обвива на цветята нежните листа. Забулена с паяжинена дантела от роса в целувката разтапя се съня. -Потъва всяко същество в магичност, изпредена от двете Лунни феи. Когато утре някой се събуди, ще обича,тъй, както до сега не е умеел... -Тихичко дъжда за тебе тази нощ ще пее и ще милва всяка керемида пепелива. Вятъра в косите шепне и копнее всяка нощ с приказка да те завива.

-------------------------------------- Аз&Тя

Да запалиш снежен спомен /дует/

Плъзват по стъклата скрежните дантели, а небето ясно е и пада ситен сняг. Тихи са дърветата, а планините бели, в декемврийска вечер за теб си мисля пак.

Леден къс, забит с кристален звън от него капят капки по стъклата, но едва докоснали студа навън замръзват като пръстен за душата.

Вятърът ми пее бавно зимната си песен и танцува с моите пердета закачливо. Аз седя със споменът за теб - още пресен и гледам как луната усмихва се лениво.

Усмивка, танц, и тъмни падащи завеси- пердета ни бели, от спомени са посивели. Смъртен белоснежен валс с ледени принцеси. Пързалка. Скок.Умират още неживели.

Въздухът блести сякаш пълен със диаманти, дъхът на бели облачета литва към небето. И мислейки за теб в тези ледени моменти, тъжна песен тихичко засвирва във сърцето.

И сякаш хвърлена в камината звезда от скреж в мига се стапя, леко пуши. Спомен заламтя. Ненужна,смачкана и лека, като чужда вещ ще стопли за последно, преди да догоря.

--------------------------------------- DominuS & SkyBlueIrina

Пълнолу/дие/ние

Кожата ми е студена, а кипи кръвта и по вените прогаря пикготрами - картинен разказ за голямата Луна. Нощен шепот. Вятър сгъва оригами.

Лъчите пак ме режат, луната ме гории в тъмното звезда подрежда икебана от купища смарагдови искри. Дали? Отново тя не спи в далечното смълчана.

И се затваря в сфера от кристал студен, лъчите и се губят сред мъгли по пътя млечен. Събужда се вълчицата дълбоко вътре в мен, за да отправи към небето воя свой предвечен.

Необуздано и свободно тичам сред тревата в земя на демони и непрогледна тъмнина. Пред илюзорната идилия предпочетох аз луната. Тя е моя майка. Моя мрачна сребърна звезда. -------------------------------------------------------------- Gentiana & SkyBlueIrina

Отдадени на мрака

Спуска се нощта и прогонва светлината, а денят си тръгва с тихо примирение. Мракът плъзва бавно, вредом по земята, аз седя сама и го чакам с нетърпение.

Мракът- той е принца на тъгата идва тихо под ръка с Нощта със своя сърп събира и бере сърцата и в мраморната зала ще ги разпилее сякаш са цветя!

-Щом го пусна нощем в черната си стаязнам, че той е моят таен покровител. С ръце безплътни гали ме, жадува ме и зная той е мой любовник, господар и вдъхновител.

-На черната луна- Лилит съм тъмна дъщеря погледни в мен и виж я моята душатя в сластен танц с ножове, с принца се въртя, но мъжка власт немога дълго да търпя!

-Кожата ми ледена е, но кръвта гореща, сърцето си на никой аз не ще даря. Днес очаквам Мрака за поредна среща, той ме притежава, но само през нощта.

-Танцувай с него, в сатен го обгърни рисувай с нокти в кармин обагрени черти накрая властно с леден див кристал вземи сърцата ни, който той безжалостно е разпилял.

-И знай, че отдадеш ли се на принца черен, той ще те владее до свършъка на дните. Където и да идеш той ще ти е верен и ще те обгвъща щом изгаснат светлините.

-И клади огнени в тебе ще вилнеят жарки заплитайти душата в паяжини и спирали ярки безкраен дневен мрак, мечтани живи нощи това са дарове на Принца, за готически танц от снощи.

----------------------------------------------- /един дует писан в една нощ от DominuS & SkyBlueIrina/

Драконова песен

-Кралството ви е прекрасно и плени и моето сърце! Сега ще скитам аз в странство, но ще си го спомням- като знак на мойте ръце. -Къде ли скиташ се незная и няма да попитам днес късмет и огън ще ти пожелая и може би- да срещнем се нощес.... -Нощта е пълна със измама призрачни са нейните очи... -Очи видели много знойни рани и души на който пак не им се спи... -Сега отново аз отлитам, на драконите дават се броени часове, но носейки се под звездите пак ще мисля за теб- с надежда в сърце! -Надеждата поднася чаша с отрова не се подлъгвай на красивите слова- на дракон черна смърт или прокоба с кармин ще оцвети нощта.. -Драконите са души самотни, надживели и живота и смъртта! Не ще да трепнат ни когато отгоре им се сипе дори страстта! -А времето е моя враг проклет и удари нася без насита, страстта изпепелява с лед и дори теб едва ли ще попита... ------------------------------------- Draco & SkyBlueIrina

Под небесни водопади

...А при мен деня отдавна се усмихва и в моята гора разлистиха се сини рози... при теб дали нощта притихва? и в дома на дракона сънят дали проходи? -Сънищата идват пъстри едва протегнали ръце като падащи коси златисти от далечните простори.

-Оставаш все така далечен гордо скитащ над света дали си в приказка обречен и каква е твоята душа?

-Там високо сред орлите с всевиждащо око събирам хрониките за съдбите песни за добро и зло.

-А твоето сърце кой пази от цялата омраза и злина и дали ще можеш се опази щом сам се скиташ в нощта?

-Със самотата съм наказан, да бъда окото над света на хората няма да бъда аз показан, но за мен в спомен ще е песента.

-Те- хората, и в моите дъбрави несмеят да пристъпват веч и по-добре: те носят ни поквари и изсичат приказното с меч.

-Под небесни водопади и под падащите там звезди от човешките хули тъй коварни ще пази Дракон с огнено сърце.

----------------------------- Draco&SkyBlueIrina