Звездите ги няма, небето е празно
луната самотно се сгушва в дланта,
и старата къща очаква напразно,
думи... Докосва я само единствен дъжда.
С най-тъмният маркер задрасках звездите,
отглеждам си плевел- увивна тъга,
посях я в белите облаци. Дните...
Умират. Щом апатично изгрее нощта.
Не искам да има звезди в небето,
не искам да падат. Вече неща!
Поисках да има феи... Мечтите,
са самотна, без изход, вечна игра.
Но чуй ме- луната троша на парчета,
и хвърлям с ярост по твоето небе,
то е камък в прозорец. Лампата светва.
Стани... бъди сянка,дето свети нощем поне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар