и безлунното мълчание,
и кажи ми г'де загубих
ветровете,
и луната...
Тежът ми знанията
и незнанията,
а и мъглата
дето нежно се е вплела
в косите и
в душата ми.
Тежи.
Кажи защо препъвам се
в захвърлени надежди,
и като спънат кон
мечтаещ хоризонта
падам и
неставам вече.
Тежът оковите
на суетата дневна.
Tежи и миналото,
кацнало на лявото ми рамо
и впило нокти
до коста.
Кърви.
Тежи трофеят,
като камък
на врата си нося.
Тежи,
а ти...
С тежки нощи
се отмерват
миналите мои
дни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар