с нея се прибра в своя дом
за четири мига и пое нататък,
смени впряга с вечерният файтон.
Заради мен си трънал, зад стоте реки,
да ми донесеш вода от 101-ия поток,
да ми набереш и ябълки, златните нали?,
и рокля, дето няма в никой гардероб.
И си поел зад три хиляди пустини,
и четристотин планини да покориш,
и цветче снежно, нявга да си имам,
и песъчинки дето цел живот да изброиш.
Но няма да те чакам цяла вечност,
не мен мечтаеше, жадувашe света
защо са ми коприните, цветята,
щом те няма, звяр, и все съм си сама.
А знаеш ли.. вратата под леглото ми шепти-
към Нарния, ме кани да замина през ноща.
Там чакали ме шепа пеещи светулки и звезди,
и няколко изгубени сестри... И то сега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар