пороен сън

Тишина, сгушена в клоните тъмни,

а дъждът ромоли върху тях,

а горе в безкрая поникват звездите,

чертаят пътеки танцувайки валс.

Заспивайки помниш ли моите думи,

сънуваш- звездите, земята, калта?

Заспиваш. В миг се разлива смеха ми,

застиваш, замираш, посягаш с ръка.

Пороя залива прашните друми,

звъни в тишината и плиска искри,

пронизва тъмата със своите кинжали,

приканва, подканва и ражда мечти.

Сънувай ме цветно, и сиво- сребристо

сънувай мъгла и вода, и дъжда,

като птица в клетка сърцето да бие,

разпръскващо своите ярки пера.

Реките пенливи отнасят пръстта,

отдолу чернеят корени вечност,

от земята в пороя започва безкраят,

в който звездите оставят следи.