Студът е хапак със сива барета
черен перчем, протрита куртка,
навъсен, загледан след дама превзета,
уверен, че негов е нощем града.
Неонови лампи пред него се кланят,
присветват и гаснат, щом мине в нощта.
Но най се гордее, че от ръка' му се хранят
три виелици, даже, фортуна една.
Студът е артист- рисува поляни,
безкрайни вселени и бездна една.
Той я обича, а тя съществува,
той, зажалост, неможе така .
Когато е тъжен той времето спира,
нощта разтяга се в триста лета,
а той за всеки прозорец намира
различна рисунка с много цветя.
Не пише поеми и как би успявал
щом вгледа се в нея не пада едва,
света се завихря и от всичко остава
изрисувано листче в протрита куртка.
4 коментара:
Скитник сред безрайни полета - покрити от сковаваща дори мислите ни белота. От виелици душата му е вечно обзета - само вълците пеят за него в нощта.
кой това? едва ли са само вълците, щом и един дракон зане за това ;)
---<@
Може би в някоя друга реалност - от кристали на снежинка - дракони и вълци са едно - Драквъл. :)
--@
;)
Публикуване на коментар