Другото ми място не е точно локализирано. То е "някъде над покривите на града" на Карибияна. Както и много други навъртащи се натам съм пленена от паралелния свят. И мисля че го усещам. Там няма нужда да се разбират нещата. Какво още...Ами няма повече думи. То там е повече усещане, четене и слушане на тишината. Кога за последно сте слушали тишина?
Немога и без второто си място, каквото и да става. Мисля, че се привързвам към местата си като... такова дето бии го после вари го и после го изпечи ама няма да се махне. Петно, например. Синьо петно. Упорито. Та да се върна на мястото... :) Моето второ място... Там може и да съм само никой, но на мен ми е хубаво и така. А е още по-хубаво, че е притегателно и заразително. Идват разни, но остават само истинските. И това се доказва с годиние. И с текстчетата и песничките, които можеш да цитираш по всяко време. От "над покривите"си имам няколко такива. Близки са ми. Някак.. .... Но на тях не съм им. Тъпо е когато хората се праят на УщипЪни без причина, ама хайде. Човешки им работи. Всички са същите, а верността и преданността се доказват с времето. Всеки си има недостатъци, но някой от съществата приемат само съвършенни- като самите себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар