Зима е, а се стелех пролетна умора
апатично трепкат голите липи.
Студът люлее люлка на простора,
а в края му едно врабченце кротко спи.
А той изписал е стъклата с йероглифи,
завъртулки и чертички- сто и две.
Някой пък отвътре му говори
с дъх рисува слънце, кораб и море.
Прозорецът е странно огледало,
в което сънищата със своите шейни
загърнати в шарено и топло одеяло
пързалят се, а теб не ти се спи.
А чел ли си, написаното със снежинки,
в небето, в твоето стъкло?
Студът общува с много-много хора,
затова ти пише само с добро.
апатично трепкат голите липи.
Студът люлее люлка на простора,
а в края му едно врабченце кротко спи.
А той изписал е стъклата с йероглифи,
завъртулки и чертички- сто и две.
Някой пък отвътре му говори
с дъх рисува слънце, кораб и море.
Прозорецът е странно огледало,
в което сънищата със своите шейни
загърнати в шарено и топло одеяло
пързалят се, а теб не ти се спи.
А чел ли си, написаното със снежинки,
в небето, в твоето стъкло?
Студът общува с много-много хора,
затова ти пише само с добро.
2 коментара:
С кристална четка зимата рисува - със скреж посипва житейският ни лист. Една снежинка падайки танцува - след миг ще се превърне в щрих сребрист.
хаха усмих- отново много загатнати думи и никакъв отговор :)
Публикуване на коментар