Дъжд! Толкова много вали.
Капки облизват праха по стъклата.,
сякаш хвърлена шепа с гняв и трохи
разплисква се в звън на паважа.
А враните гледат гладни откоре,
какво би отрязал от себе си сам?
Има ли смисъл- в последни конвулси
разливат се няколко капки от кал.
Толко вода! И облачна милост,
раздираща есенни стъпки в пръстта,
където в земята покълват зърната,
и монетата с герб на тъмна луна.
Очите продаде, да можеш да литнеш,
но виждаш ли вътре в проливния дъжд?
Те тихо те гледат от голите клони,
и чакат от теб пак да вали-сега, изведнъж!
Няма коментари:
Публикуване на коментар