Дори не зная кой си ти,защо нахлуваш в моя сън,
защо щом има те - вали,
а няма ли те пусто е отвън.
Дори не зная как да те наричам,
нечуствам името ти, някак си незнам,
но има нещо, няма да отричам
и пътеката ми свърши без да знам.
Във..всъщност уморих се да вървя,
хей ти- ела до мен в тишината,
глухарчев сняг тогава нека да вали,
а ти хвани ме нежно за ръката.
Не хвърляй прах- в косите имам птици
не ме ласкай- аз знам да съществувам
кажи какво си криеш в тъмните зеници,
и то преди с луната да отплувам.
Усмихваш ме, когато идваш непоканен,
когато тръгваш- повече тъжа,
все гоня те, наум те моля да останеш,
защото знам, че повече боля.
Страх ме е до лудост да обичам,
това обичане е повече за хора.
Човеците умеят всичко да отричат
и себе си и клетвите, и своята опора.
Дори не зная как да те повикам,
дори не зная искам или не.
Но искам нощем с тебе да се скитам,
и да разделиме късче сутрешно небе. 
2 коментара:
Магични са нощите, щом има някой до тебе във мрака. По-точен е броят и на звездите, щом да ги броиш някой те чака...
---<@
\
Публикуване на коментар