Далеч от очите- далеч от сърцето,
при човеците казват било е така,
ах, колко е жалко- не съм като хората,
а ти си далече, далече в света...
И газя в поляните- бели морета, и търся далечните стъпки в снега, които отекват дълбоко в сърцето ми, далече, по-далеч от шума на деня. И пак в тишината на твоите думи след четири акорда и пада мъгла, една след една късат се струни от твоята липса, прогаря плътта. От взиране пак болят ме очите, и капят звездите по тихия бряг, дали ще забравя щом докосна Зенит-а, или ще съм вярна на своето аз..
2 коментара:
Далеч са звездите - далечни като водите, които отмиват прахта от лицето на дните, което във времето плаче, за онова, що е останало далеч, толкова много далеч сред звездите...
---<@ или само на ръка разстояние, приятелю. Благодаря, че се отби, отново :)
Публикуване на коментар