На кой му пука за огените залези,
и нежноста на погледа отправен.
Все тая, правя с прилепите набези
и Лятото ще е сезон забравен.
На кой му пука и за нежността,
на Ласката. И тя е влюбена отново.
И все е тая- в тъмнината и в нощтта
леда танцува с мене по ръба надолу.
Хей принце, спри- целуваш жаба!
А ти, Принцесо, как си ослепяла?
Виж жабока пак ще ти избяга,
магията е мъртва, някъде заспала.
А нежноста на Светлината е прокоба,
една тъга,изящна фреска,глухо слово.
И падат цветните листа. Злокобна!
И смъртно бледа сянка-кое е тука ново?
Анатема- върви, аз винаги съм пас,
Все тая ми е. Отдавна я убих!
Тя няма нито плът, нито звук,няма глас!
Късчето звезда на звездден прах стопих!
И на кой му пука, че отново ще вали?
Дъждът е моята обичана стихия!
И все е тая, че скрито ще кърви.
И него ще прогоня! Снега ще е магия!
2 коментара:
Скай....Млъквам и те прегръщам силно!
На ме ми пука....:)
миси, Контесо :) дъга.. а на мен ще ми мине.. някога ;)
Публикуване на коментар