Хоризонта целуна Луната на тръгвне
и тя се понесе по сребърни облаци,
за да къпе с лъчи, чак до съмване,
и изгаря нивята с невидими пламъци.
Дивата ръж обгърна момичето,
със светулките спящи в косата,
което цяла нощ пак там е тичало,
да завърже с Лято дъгата.
С къс пепелива и древна магия
див огън от сънища пали в тъма,
и босо то- погубващо нежна стихия,
обгръща и пие от всяка луда душа.
Капки се стичат по нейните дрехи,
тупти равнината в летния танц.
В очите се крият незнайни пътеки,
намери ги, вземи си Лято в аванс.
Няма коментари:
Публикуване на коментар