и моето прости, написало със сок,
от мак, по топла плът, в сатен,
и глътка вино за последния отскок,
в час не съществувал, не съвсем...
и пак прости, че те изгарям
и че съм топка с мълнии отровни,
и ти прости, че друг ме разгневи,
а по тебе сипя своите сълзи вековни.
неверница съм, в бог не вярвам
и в дявола, не вярвам, че си ти,
и не прощавай, а забравяй,
и името ми не сънувай в нощите дори!
Няма коментари:
Публикуване на коментар