жълт трънак

 
Създадох свят, леко приказен
и мъничко измислен,
свят отпреди триста хиляди лета,
три дъги над него се преплитат,
и направо те попитах
дали не искаш да те разведа?

В края скрих и мъничко коприва,
та да знаеш, че боли.
Гора, и мащерка с лайка се преливат,
Така- защото го реших,
затворих вътре слънчеви реки.

И няколко Неуловими пуснах,
приспах принцесите. И жабите.
Искам само тишина.
Звезда в дървото закачих си,
а на облаците дадох им крила.

Поисках да е лято- летен здрач.
Поисках да е пристан,
не попътна гара.
И го заградих- стена от жълт трънак,
за да не може приказното да пострада.

Доведох гномите, с гърнетата. И феи!
Много, много феи.
И дракони, пегасите и каля,
леприкони и още толко чудеса.
Гората си нарекохме: тук вътре у дома.

Не можеше това да бъде гара.
Не искам да е спирка,
за прекачване в попътен влак.
Оставям ги, и те не биха искали..
Заплетох зад гърба си жълтия трънак.