няколко пресечки

 

Измислила съм своят сън на яве
в който съм превърната на прилеп,
в него животинките не страдат
и от него хората са яко вън!

От хиляда ли години все говоря,
от толкова ли не разбират те какво?
И за думите не ми се свиди-
казала съм и добро и толко' зло.

И напук седя на няколко пресечки
нито съм далече- нито пък съм тук.
В праха чертая руни, пак с клечки-
мълча и вече не издавам нито звук.

И като проклета, на раета, котка,
в съня от нищото се появявам там.
После, като леко ми омръзне,
се обръщам и изчезвам. И оставаш сам.

Измислила съм своят свят на сън,
и в него винаги звездите падат!
С казани, с магия, вещици навън
отвари и лекарства те на твари дават.