Сами сме аз и ти
мой звяр
и моя кървава луна.
В очите ти,
в очите ни прибягват
лъчи от копита
на яростни стада.
Безсмъртната луна
отгоре ни наглежда.
Нали е майка.
А с тебе сме
частици от следа
на вълк и на вълчица
по дирята на
нежна и обречена сърна.
Не ме моли
за вълците не се полага
милост,
Не молят те.
Умират просто
в тишина.
От зъбите им
като тъмно злато
капе кръв
от жребеца на смърта.
4 коментара:
Колко кърваво плаче луната, Езерна, а с нея кървав е и воят, който като ехо водите разнасят.
важното е чия ще е кръвта, нали?
Кръвта е вълча навярно, на тъгуващ за ласките лунни вълк-единак...
хм, предпочитам да е на плячката на този вълк
---<@
Публикуване на коментар