лунни приказки

милост

 

Сами сме аз и ти

мой звяр

и моя кървава луна.

В очите ти,

в очите ни прибягват

лъчи от копита

на яростни стада.

Безсмъртната луна

отгоре ни наглежда.

Нали е майка.

А с тебе сме

частици от следа

на вълк и на вълчица

по дирята на

нежна и обречена сърна.

Не ме моли

за вълците не се полага

милост,

Не молят те.

Умират просто

в тишина.

От зъбите им

като тъмно злато

капе кръв

от жребеца на смърта.

приспивна песен

 

Когато твоето слънце залезе
Луната остава сама на света
Притваря очи и плахо докосва
арфата стара,на своята душа.

Само тогава ляга в косите й-
Вятър, поставил безплътна ръка,
той отдавна сънува мечтите й,
а тя- да е с него единствен така...

В небето посипва се прах от светулки,
които в зорите те ще гасят,
една по една- милиарди минути,
които с дъха си да си споделят.

Ненужно е повече- ръката, косите,
Луната и Вятъра в тихата нощ,
и песен на вълците там под звездите,
вплела в себе си невиждана мощ.

очаквано

  

 Здравей, очаквах те да дойдеш
очаквах те от хиляди лета,
а лятото е свършило отдавана-
това кога по-точно го разбра?

Здравей, било е късна есен,
защо го казваш чак сега?
За тебе имам си една едничка песен
и къс отчупен от сребърна ми луна.

Аз останах същата от хиляди години,
ех, не бързай да се дръпнеш неранен
луна съм ти- луна без име,
а ти си моя звяр смутен.