приспивна песен

 

Когато твоето слънце залезе
Луната остава сама на света
Притваря очи и плахо докосва
арфата стара,на своята душа.

Само тогава ляга в косите й-
Вятър, поставил безплътна ръка,
той отдавна сънува мечтите й,
а тя- да е с него единствен така...

В небето посипва се прах от светулки,
които в зорите те ще гасят,
една по една- милиарди минути,
които с дъха си да си споделят.

Ненужно е повече- ръката, косите,
Луната и Вятъра в тихата нощ,
и песен на вълците там под звездите,
вплела в себе си невиждана мощ.