Вятъра облизва бузите и закачливо,
облаците я даряват късчета небе,
тя дете е на земята и е диво
и е чиста обич на езическо сърце.
Ласките й са разпукнатите клони,
дрехите й крехката и пролетна трева,
кората драска нежните й длани-
тя е всъщност просто само пролетта.
В нея пурпурния изгрев се стопява,
и разлива се в пръснати ухаещи цветя.
Вечер залеза до нея се стаява
вдъхващ мириса на нейната коса.
А тя докосва всяко стръкче и мушиче,
пееща ведно със своята препускаща река
и с тихи стъпки на босоногото момиче
буди с целувка спящата земя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар