Днес заваля последният сняг, последни следи се губят в нощта, от дъха ти в ръцете огньове горят и отварят светещи рани в Студа.
И не е студено, щом с мене вървиш, и нека е снежно, и вали тишина, да трупа преспи- високи стени на крепост с име на нежна жена.
А кучета лаят, в свойте дворове,
стръвни се спускат щом видят гърба,
но аз съм вълчица- не ще ти говоря
нечакай да свеждам кротко глава.
Сега си дива магия и моите очи,
научи се да виждаш, да си ми водач,
А аз ще съм твоята тиха стихия,
или ще съм твоя тъмен лунен палач.
Няма коментари:
Публикуване на коментар