Хайде върви, та кой ще те спира?
По тялото твое нарисувах змия,
татуирана с мак. От нея да пия
и с твоята кръв да запаля нощта.
Родена в лед и с огън кована
рапира в твоята тежка ръка,
води- аз съм тиха последна закана,
но мога да сплитам килим от цветя.
Хайде иди си, щом искаш да тръгваш.
Не моля и с никого аз неделя.
Гарата с празен поглед обгръщаш,
пусто е- вълците пеят на свойта луна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар